Iron Maiden (и не само)

   Концерта мина и мога да кажа, че съм много доволен. Почти няма от какво да се оплача във връзка със самия концерт, като изключим блъсканицата. Видях и слушах една от любимите си групи на живо и мога да прибера още една сбъдната мечта в шкафа (не оня дето падна миналата седмица). Какво друго за концерта... Подгряването на Ахат беше супер. Не мога да кажа същото за бездарната девойка (Lauren Harris), която излезе след тях, и се опита да пее докато по-голямата част от публиката я освиркваше, размахваше средни пръсти и сочеше земята с палец.
   Самия концерт беше основното, но не и единствено събитие вчера. Пътя до София и обратно съвсем не беше "безинтересен". Пътуването тръгна съвсем нормално и много приятно. Трафика се понасяше и всичко беше наред... докато не се качихме на магистралата и малко след първия тунел на Витиня не ни застигна (или по-скоро пресрещна) ненормална буря. Много силен вятър, дъжд и през по-голямата част от времето град. Видимостта беше ограничена до такава степен че 99% от колите отбихме в страни и се наложи да почакаме всичко да премине. На два пъти направих опит да напредна но в крайна сметка реших да спра и да чакам. След около половин час всичко утихна и можехме да продължим нормално. Снимки от пътуването до София има тук. Ето и две филмчета от нашия апарат.







   Няма да се спирам на подробности от самото въртене из София и проблемите с ориентацията, които имах докато открия стадиона. В крайна сметка бяхме там на време, преди да започнат да пускат, дори успяхме да хапнем преди да влезем.
   След концерта се наложи да излезем от друг вход, различен от този, през който влязохме, за това и се повъртяхме доста докато стигнем отново при колата. Към 0:00 успешно потеглихме обратно. По това време нямаше кой-знае какво движение и карането с по-висока скорост в града си беше нещо нормално... ако не беше дупката в която успях да скоча след един завой. Дупката беше по средата на платното и спокойно може да ти счупи колата. След удара волана се тресеше ужасно. Стигнах до едно OMV и слязох да огледам. Джантата беше доста крива, толкова крива, че се чудех как гумата все още не е спаднала. Потърсих чук, за да я поизправя. Намери се едни свестен таксиметаджия, който не само извади една брадва от таксито, но и сам изправи джантата. Дори отказа да го почерпя за помощта. След като си взехме провизии за изпът потеглихме обратно.
   На излизане от София, на широк трилентов път направих изпреварване, след което видях палката на чичко полицай пред мен. Въпреки че пътят бил трилентов и маркировката била прекъсната съм нямал право да изпреварвам, защото имало знак (пропуснал съм го). Първоначалното желание на чичко полицай беше да ми напише акт и да ми вземе шест точки. След кратки обяснения от негова страна, стигнахме единодушно до извода, че за мен ще бъде крайно неудобно да бия по 700 километра всеки месец, за да си "заверявам" акта докато ми излезе постановлението и минахме на варианта да ми напише фиш. Още като ме покани пред КПП-то беше ясно на къде върви работата. От акт за 50 лева и 6 точки слезе на фиш за 20 лева. Така и не разбрах за какво провинение искаше да ми пише фиш. Чичко полицай остави кочана с актовете и придърпа този с фишовете. Като видях как се чуди и се опитва да си намести индигото, което всъщност си беше на мястото, думите "не може ли да ви оставя тия 20 лева на вас, да си взимам документите и да се махам" свършиха идеална работа. Минута след това пътувахме спокойно за вкъщи с мисълта, че сме спестили някой лев. Благодарение на таксиметровия шофьор вече и волана си стоеше спокойно (ако карам с по-малко от 120). В 2:59 благополучно паркирах пред блока.
   Тия дни трябва да ида на гумаджия да ми оправи джантата. Гърлото което ме понаболява след крещенето на концерта само ще се оправи.