четвъртък, 12 април 2007 г.

Vim

   Тези дни преоткрих за себе си този текстов редактор - vim. Има версии както за Windows така и за Linux. До сега го познавах до толкова, че ако на мошината на която работя няма друг, да мога да си свърша работата. Днес се зачетох малко повече в документацията му и се оказа, че това е ужасно мощен текстов редактор, с който можеш да направиш всичко.
   Впечатленията, които успях да натрупам за няколко часа са отлични. Ето и какво разбрах. Vim има няколко режима на работа. Два от тях са режим на редактиране и команден режим. В режима на редактиране Vim работи като нормален текстов редактор. От режим на редактиране в команден режим се преминава с бутона Esc. В него всеки клавиш изпълнява някаква функция. Ето и по-интересните от тях.

~ - променя буквата под курсора (от главна в малка и от малка в главна)
Ctrl+a - ако под курсора има цифра, тази команда я увеличава с 1
Ctrl+x - ако под курсора има цифра, тази команда я намалява с 1
* - търси в текста думата, която се намира под курсора
% - ако в момента курсора е на отваряща скоба след тази команда той отива на затварящата
!!command - тук command може да е всяка системна команда, като резултата от изпълнението и ще бъде вмъкнат във файла.

   Аз си вадя по-интересните команди в един файл. До момента в него има около 100.

   Освен командите могат да се "записват" и макроси, последователност от команди, обединени в една, която по-късно може да бъде извикана.

   Възможностите са толкова много, че се съмнявам да има човек, който да ги знае всички. Файла с описанието на командите е над 500 страници. Като се започне от форматиране на параграф, отстъп на първия ред, ляво, дясно или централно подравняване на текста, смяна на енкодинга и мноооогооо други.

Edit: Сега се сетих, че човек, който никога не е ползвал конзолен текстов редактор (въпреки че vim има и вариант с графичен интерфейс) едва ли осъзнава за какво говоря. Представете си, че пред вас имате един черен екран с бели букви (нещо като DOS прозорец) и не разполагате с мишка. Всичко което искате да направите трябва да се постигне единствено с клавиатурата.

четвъртък, 5 април 2007 г.

домашен телефон на компютъра

   Преди два дни попаднах на сайта на VoiceLink и видях че имат услуга Pc2Phone. Стана ми интересно и прочетох повече. Оказа се, че цените за разговори към стационарни телефони в България и към такива в по-големите държави в света са на доста ниски цени. При условие, че нямам стационарен телефон и това, че често ми се налага да звъня на такъв от мобилния ми, ме накара да се поинтересувам. В крайна сметка се включих и вече съм клиент на услугата.
   Какви са плюсовете и минусите, който открих до сега

+ Support по телефона или e-meil, като отсреща реагират незабавно
+ липса на месечна такса, предплащаш и говориш, когато тогава
+ минималната сума за предплащане е 6 лева
+ възможност за плащане чрез Epay.bg, MoneyBookers или банков превод.
+ програмата за разговори може да се инсталира на всеки компютър (телефона е с теб).

- има и по-евтини варианти (но не и по-удобни [за мен])
- не предлагат програма за Lunix, която да работи с кодек G729 за компресиране на сигнала, което налага използването на G711, който изисква по-добра интернет връзка и е чувствителен към всякакви забавяния и лаг.

   В случай, че някой иска да има и номер, на който да му звънят от мрежите на БТК и мобилните оператори трябва да избере един от предлаганите абонаментни планове.
Ако случайно някой е попаднал на програма за Linix (sip softphone), която работи с G729, нека да сподели. До момента съм попадал само на такива с G711 (SJphone, X-Lite).