Впечатленията, които успях да натрупам за няколко часа са отлични. Ето и какво разбрах. Vim има няколко режима на работа. Два от тях са режим на редактиране и команден режим. В режима на редактиране Vim работи като нормален текстов редактор. От режим на редактиране в команден режим се преминава с бутона
Esc
. В него всеки клавиш изпълнява някаква функция. Ето и по-интересните от тях.~ - променя буквата под курсора (от главна в малка и от малка в главна)
Ctrl+a - ако под курсора има цифра, тази команда я увеличава с 1
Ctrl+x - ако под курсора има цифра, тази команда я намалява с 1
* - търси в текста думата, която се намира под курсора
% - ако в момента курсора е на отваряща скоба след тази команда той отива на затварящата
!!command - тук command може да е всяка системна команда, като резултата от изпълнението и ще бъде вмъкнат във файла.
Аз си вадя по-интересните команди в един файл. До момента в него има около 100.
Освен командите могат да се "записват" и макроси, последователност от команди, обединени в една, която по-късно може да бъде извикана.
Възможностите са толкова много, че се съмнявам да има човек, който да ги знае всички. Файла с описанието на командите е над 500 страници. Като се започне от форматиране на параграф, отстъп на първия ред, ляво, дясно или централно подравняване на текста, смяна на енкодинга и мноооогооо други.
Edit: Сега се сетих, че човек, който никога не е ползвал конзолен текстов редактор (въпреки че vim има и вариант с графичен интерфейс) едва ли осъзнава за какво говоря. Представете си, че пред вас имате един черен екран с бели букви (нещо като DOS прозорец) и не разполагате с мишка. Всичко което искате да направите трябва да се постигне единствено с клавиатурата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар