събота, 3 март 2007 г.

От днес и аз съм с колело

   Реших да последвам примера на Karlos, и от днес и аз съм с колело. Не помня от кога не се бях качвал на такова нещо, и днес това определено си личеше. С Karlos направихме едно стабилно возене и навъртяхме 15-тина километра за отрицателно време, което за търновските улици и вятъра, който през цялото време се опитваше да ни събори си е постижение. Няколко часа след упражнението, все още дишам тежко и споменавам на ум ръбестата седалка. Въпреки трудностите при седене в момента, съм доволен и мисля карането на велосипед да се превърне в честа практика.

2 коментара:

  1. Кефффффффффффффф! Иска ми се и аз да можех да се возя повече. Откакто забременях (преди повече от 5 години) някак не успявам да си открадна време, а и енергия не ми достига май... Дано и ти не останеш като мен с по едно возене на година. Като ученичка с колело ходех до Божурица, имаш представа колко по 15 км е, после постепенно съкратих маршрута, стигайки до близките села, а сега, откакто имам Евата, не излизам от града... Давай газ, имаш най-малко 9 месеца свободен избор преди 4-тото ви отроче да ти "спука гумите", не че е непоправимо,но започваш да се питаш "А това ли е най-важното?!" ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Спортисти а :) Яко е, и аз се бях замислил за колелце ама.. бързо ми мина мерака. Но все трябва да се движим по малко :)

    ОтговорИзтриване