Една година без цигари

   Днес става една година откакто спрях цигарите. Не мога да кажа, че има някаква огромна разлика от начина, по-който се чувствах преди 12 месеца и начина по-който се чувствам сега, но все пак се радвам, че устисках и не започнах пак.

Прохода Шипка

   Днес се наложи да си направим "разходка" до Казанлък. Ето няколко снимки от прохода Шипка. В мъглата, заскрежените дървета изглеждаха яко.

Axel Rudi Pell - нов албум

   Както повечето, които четат това знаят, любимата ми група се казва Axel Rudi Pell. Днес стана ясно, че през април влизат в студио, за да запишат нов албум. Той ще бъде съставен само от кавъри, но такива, които до сега групата не е правила. Най-изненадващото е, че сред избраните 10 песни, на който ще бъдат направени кавъри няма нито една на Deep Purple или Rainbow. Албумът ще бъде продуциран от SPV и ще е на пазара в края на лятото. Ура!!! Чакам го с нетърпение и съм сигурен, че няма да разочароват феновете си!

П.П. Само да кажа, че преди време започнах сайт, посветен на групата. Мисля в скоро време и той да претърпи промяна. Може би излизането на нов албум е подходящ повод за това.

От днес и аз съм с колело

   Реших да последвам примера на Karlos, и от днес и аз съм с колело. Не помня от кога не се бях качвал на такова нещо, и днес това определено си личеше. С Karlos направихме едно стабилно возене и навъртяхме 15-тина километра за отрицателно време, което за търновските улици и вятъра, който през цялото време се опитваше да ни събори си е постижение. Няколко часа след упражнението, все още дишам тежко и споменавам на ум ръбестата седалка. Въпреки трудностите при седене в момента, съм доволен и мисля карането на велосипед да се превърне в честа практика.

Искам да си ходя!

   По отвратителни, от последните седем дни не си спомням да съм имал скоро. Като тръгна от миналия петък вечер, когато започна разглобяването на варненската зала, продължило до събота вечерта, мина през плахите опити да си поема въздух в неделя и стигна до една цяла работна седмица, пълна с разтоварване, товарене и отново разтоварване, пренасяне, редене (не, не работя като хамалин, просто кофти дни) и какво ли още не. Добре че свършва. Не искам да се радвам от сега... има още 6 часа, през които може да се случи всичко. Като се прибера довечера ще се опитам да дишам спокойно, въпреки че и weekend-a не се очертава да е лек.

Таз мрази петък!